Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Кандидат-кметът Васко да се откаже от роднините си чрез "Държавен вестник"
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако имаше награда за най-нескопосано начало на предизборна кампания, тази на Васил Терзиев за кандидат-кмет на София щеше без проблем да спечели първото място.
А заслугата за това „постижение“ си делят поравно както самият кандидат, така и издигналата го политическа формация. Първо, абсурдно и крайно нелогично е точно политици като генерал Наско и Христо от ДБ да предлагат за висок политически пост човек, биографично тясно свързан с Държавна сигурност.
Същото важи и за множеството умнокрасиви инфлуенсър/к/и, които са впрегнати да ни обясняват в социалните мрежи какво свястно момче е Васко. Всичките тези лица – и политиците, и инфлуенсър/к/ите, от незапомнени времена ни разказват какво зловещо чудовище е Държавна сигурност. Възникне ли и най-малкият проблем в държавата, тези хора моментално го обясняват със „зловещите пипала на ДС“. А появи ли се на обществено-политическата сцена някой нов човек, първата работа на тези проверители на фактите (на евроатлантически език се наричат факт-чекъри) е да се заровят в биографията му и да видят дали той няма някакви връзки с някогашните тайни служби.
И, не дай Боже, да бъде открито нещо. Примерно да се окаже, че лелинчото на шуранайката на въпросния човек се пада трети братовчед на един друг, който е бил шофьор на началник в ДС. Е, тогава жълтопаветната политико-общественическа общност месеци наред ще врещи от възмущение. Защото нали ДС е абсолютното зло и не може на обществената сцена да се появяват хора, имащи дори и безкрайно далечна връзка с подобна структура.
Е, същите тези лица, смятащи себе си за „глас и съвест на епохата“, сега ни предлагат да изберем за кмет на София човек, който биографично е толкова силно свързан с ДС, че трудно може да му се намери конкуренция. И в същото време защитниците на Васко се опитват да ни обяснят, че именно в този конкретен случай ставало дума за „биографични подробности“, които нямали никакво значение. Ти да видиш! Трийсет години ни обяснявахте, че едва ли не всеки човек, забогатял по времето на прехода, е станал такъв благодарение на връзките си с ДС, пък сега изведнъж се оказва, че това „няма значение“. Нали се сещате какъв огън и жупел щяха да бълват същите тези, ако кандидат с подобна биография беше издигнат от която и да било друга партия. Кански рев щеше да се носи в продължение на месеци заради „огромното влияние на ДС върху днешния ден“. Но тъй като сега става дума за техен човек, става така, че дядото, таткото и вуйчото, които са били началници в комунистическите тайни служби, вече са само незначителни подробности от пейзажа.
А втората нишка на нефелността в този абсурден сюжет е поведението на самия кандидат-кмет. Васко се държи точно като човек, ръководен от мотото как да направи така, че „хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен“. В резултат не му се получава нито едното, нито другото. Още в първите си интервюта започна да ни засипва с нелепости. Например сериозно заговори за лустрация. Моля? Я пак? Да призоваваш за лустрация 34 години след края на онзи строй, наистина е проява на тежка политическа глупост.
И кого точно мисли да лустрира Васко? Огромното мнозинство от служителите на Държавна сигурност, които са имали някаква роля в началото на прехода, или отдавна са се преселили в по-добрия свят, или са на възраст, която в никакъв случай не им позволява да се устремят към кариера в държавната администрация, че да се налага да бъдат спирани със закон. Но ако подобни намерения на кандидат-кмета могат да бъдат отминати с насмешка заради откровената си нелепост, има нещо друго в поведението му, което търпи доста по-сериозен морален укор.
Става дума за готовността на Васил Терзиев да се разграничи от най-близките си хора в името на успешната кариера. Да, все още не е стигнал дотам, че да се отказва официално от тях чрез Държавен вестник, както се правеше по времето на комунизма, но няма да се учудя да стори и това. Стига да прецени или да му бъде внушено, че подобен ход ще го издигне в очите на евроатлантическите избиратели. За тези избиратели не знам, така и не се научих да следвам невероятно обърканите пътечки, по които се движи мисълта им, но съм сигурен, че за нормалните българи подобно отричане от най-близките хора би представлявало акт на тотална морална нечистоплътност. Или най-малкото би било знак за класическа неблагодарност.
Каквото и да обясняват почитателите и „промоутърите“ на Васко за неговите невероятни компютърни и бизнес умения, каквито и приказки да разказват за обикновеното момче, тръгнало от нищото, от опашките за мляко в началото на 90-те и станало мултимилионер, здравомислещият и скептичен българин продължава да гледа съвсем различно на подобни истории на успеха. А пък и „малката подробност“ за роднините, които са били началници в някогашните специални служби, само затвърждава представата, че всеки съвременен български милионер е станал такъв далеч не само заради личната си гениалност. Вече съвсем отделен е въпросът, че успехите в частния бизнес изобщо не гарантират успех и на политическото поприще. Особено когато става дума за кметското място в най-големия български град. Опитът и познанията, които са необходими, за да си успешен кмет на София, не се придобиват чрез създаването на бизнес стартъпи.
А като се замислим малко повече, няма как да не стигнем до извода, че хората, които са издигнали Васко, изобщо нямат желание София да бъде управлявана от знаещ и можещ човек. Нито пък изгарят от страст час по-скоро да премахнат „корупционните схеми на ГЕРБ“, както денонощно се кълнат. Съвсем друга и доста по-прозаична е целта им. Сръхзадачата им изобщо не е да унищожат корупционните практики, а да се впишат в тях. И затова им трябва кмет като Васко. Трябва им човек, който, вместо да се занимава с проблемите на столицата, ще прави лустрация и музей на комунизма.
И докато Васко ни „помага да мечтаем“, докато ни обучава как да бъдем „иновативни и креативни“, евроатлантически ориентираните бизнес кръгове с капитални имена ще отстранят онези, предишните, които са недостатъчно евроатлантически подковани, и ще сложат ръка върху ресурсите на столицата. Само че за да бъде изпълнен този план, мнозинството от избирателите в София трябва да гласуват за Васко. А наблюдавайки досегашните му публични изяви, евентуална негова победа на изборите изглежда все по-малко вероятна.
